четеш и нищо не разбираш...”
Стефан Десподов
Парадоксалността е преди всичко отговорност, защото чрез противоречието трябва да се припознае вътрешната хармония на съществуването. Всички сравнения като... будят недоверие най-малкото заради тяхната леснина, дори когато са скрити. Евтино пластмасово остроумие. Графитите винаги си остават акт на некултурие, дори ако изпишеш мисъл на Ницше. Стелите, каменните надписи, обелиските търсят думите не като протест и груба изява на „аз бях тук”, а като послание, като памет накъм идното.
Но, за да разбираш литературата и за да разбираш живота е нужно да направиш душевно и интелектуално усилие. Днес са готови да отидат на луната, но не и да погледнат в себе си.
Разбирането е нашето спасение. Литературата учи на това как да си човек, как да разбираш себе си и света – именно как, а не какво. Затова все по-малко се чете и човекът е все по-малко човек...
Няма коментари:
Публикуване на коментар