вторник, 3 декември 2013 г.

Трагик на шопинга




Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg


Живеейки тук и сега и ако искат да изразят тукашното и сегашното, писателят и поетът по необходимост се превръщат в сатирици, в гневни изобиличители. Огорчението и болката от натрупаното разочарование и страдание се трансформира в злорад смях. И как би било друго – не може да си трагик на Shopping-а, на пасивния мързелив човек без душа, може само да си изобличител и гневен хулител, който обаче не е „hater” забавляващ се да мрази, защото е преситен, да руши, защото нищо никога не е създал. Писателят днес има два избора пред себе си сатирик или визионер, който измайсторява свят, в който да се скрие, в който да излекува раните от действителността си. Живеем изоставени не само от Бога, пред немотата на всемира, но и изоставени от другите, пред бъбривостта на медийната си пустош – компютъра вместо хора, телевизора вместо разговор, скайпа вместо среща. Редно ли е да изоставим и себе си в неспонтанния пъстър атовтоматизм на модерното ни битие.
 
 

неделя, 7 април 2013 г.

За голата душа

 
 
Петър ПЛАМЕНОВ
 
 
Често се питам защо физическият нудизъм винаги е по-смущаващ от "гледката" на тревожната, неистова и налудна "гола душа".  След като пъвият е значително по-малко интересен и безнравствен, а и се практикува много по-рядко, спрямо задължителния днес, лигав, погнусяващ и грозен душевен ексхибиционизъм на души-запъртъци.
 
 

вторник, 13 ноември 2012 г.

Съратничества по грехове

 "Лествица", Юлия Станкова,
 темпера, акварел, гваш, лакова техника /дърво 2010



Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg 

Очевидно хората бързо и безпроблемно се сближават единствено по пороци. 
Нищо не по-силно от връзката, създадена от споделянето на едни и същи греховни страсти, парадоксално съратничество без ревност,  вярно приятелство и преданна дружба. 

Докато близостта по интереси, субтилни вълнения в изкуството и идеи е значително по-слаба, изпъстрена с множество съмнения и винаги включваща някакво необяснимо суетно съизмерване на вкуса.


 Юлия Станкова "Огледален период"

вторник, 6 ноември 2012 г.

Andante cantabile или за П. И. Чайковски




За Пьотър Илич Чайковски


 (7 май 1840 Вотникск - 6 ноември* 1893 Санкт Петербург , Русия)



Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg


Мисля си какъв би бил светът без неговата музика - лично за мен напълно различен, нямаше да познавам голяма част от себе си. Без музиката на Чайковски, никога нямаше да съм преживял толкова радост и скръб, толкова нежност възторг и отчаян копнеж... 

Това е мъдростта на човешкото някой ни подарява душата си и тя се превръща за нас в свят, в който ние живеем, мечтаем и вкусваме истинското щастие! 

Музиката е милостта на Бога, без нея светът щеше да е тъжна пустиня, музиката е дихание, което оживотворява и спасява - Чайковски го е знаел и го е показал. Без свян разкрива тайната - ето защо толкова много го обичам и съм му благодарен. 

Бог е във всяко откровение, във всяка любов, във всяка красота, във всяка музика, която ни повдига, във всяка личност, която ни обещава нещо повече от безсмислето да бъдем...



четвъртък, 1 ноември 2012 г.

Будността


1 НОЕМВРИ 
Ден на народните будители


Петър ПЛАМЕНОВ
prt27@abv.bg



Будността е първа форма на свободата.

Тя като че е преди всичко някаква особена трескавост на мисълта, която непрестанно пита и намира мярата не вън, а в самата себе си, както и основанието си в акта на своето тресене и жажда. Нашето време се нуждае от будители, но за да си будител днес е необходима дързост и смирение – да отстояваш правото си да не мислиш като всички останали, но и да дадеш свободата да не мислят като теб.

От друга страна най-важното качество остава търпението и инатът - когато вички искат да те убедят, че усилието на собствената ти свобода не струва нищо, че ти самия не струваш кой знае колко, нито работата ти, да продължаваш да държиш същата безкомпромисна мяра, която българите оригинално назовават будност.

петък, 5 октомври 2012 г.

Ерозия на емоционалността


Петър ПЛАМЕНОВ

Чувствата са ерозирали до епидермалността на наслаждението - бързо, лесно, безпроблемно, пластмасово - за еднократна употреба. Щом си нужен за насладата, следва да си готов, да се продадеш евтино, а след това да си щастливо съгласен да се избършат с идеите ти и да те изхвърлят - кой си ти че да претедираш за друго - миг наслада, полза, капитал след туй си нищо... 

Ето до какво води РАЗВИТИЯТ КАПИТАЛИЗЪМ и неговият всепазарен принцип - човекът е стока, тялото, умът и емоциите също те се продават, употребяват, биват дивидетни и модерни и недивидентни или напълно безсмислени...

четвъртък, 5 май 2011 г.

Илюзията за безкрая



Петър ПЛАМЕНОВ

Удоволствието от съзерцанието до голяма степен се дължи на способността на погледа да се слива със съзерцаваното, да потъва и блуждае в илюзорното пространство на живописното платно. Същността се крие в илюзиониската игра на класическата живопис с нейната жажда да преодолее плоскостното и двуизмерното и да отключи в него „далечината” на копнежа, на мамещия хоризонт. Илюзия много близка до усещането за безкрайността на съществуването – също толкова невъзможна и великолепна колкото и претенцията на живопистта с нейната така „непосилна” въздушна перспектива.