вторник, 8 март 2011 г.

Литературният парадокс






Петър ПЛАМЕНОВ

"Животът е един литературен вестник,
четеш и нищо не разбираш...”

Стефан Десподов


Парадоксалността е преди всичко отговорност, защото чрез противоречието трябва да се припознае вътрешната хармония на съществуването. Всички сравнения като... будят недоверие най-малкото заради тяхната леснина, дори когато са скрити. Евтино пластмасово остроумие. Графитите винаги си остават акт на некултурие, дори ако изпишеш мисъл на Ницше. Стелите, каменните надписи, обелиските търсят думите не като протест и груба изява на „аз бях тук”, а като послание, като памет накъм идното.  

Но, за да разбираш литературата и за да разбираш живота е нужно да направиш душевно и интелектуално усилие. Днес са готови да отидат на луната, но не и да погледнат в себе си.

Разбирането е нашето спасение. Литературата учи на това как да си човек, как да разбираш себе си и света – именно как, а не какво. Затова все по-малко се чете и  човекът е все по-малко човек...


неделя, 6 март 2011 г.

Вдъхновение и страх



 Овладяване
на вътрешната безграничност



Петър ПЛАМЕНОВ


Според мита вдъхновението винаги има отношение към страха, то е надмогване трасформиране на ужасното, на нечовешкото. Вдъхновението като душевно движение сякаш е обратно на страха - освобождаване, а не приковаване, но вдъхновението е също стихийно и непроницаемо, въпреки това огледалната опозиция, скрива една дълбока нарцистична съглазуваност и зависимост.

Крилатият кон Пегас – волността и творческоското обезумяване е и дълбоката, почти атавистична жажда по космизиране. Белият хвъркат кон излита от мъртвото тяло, от черната кръв на горгона Медуза, надхитрена с магията на  огледалото-себепознанието – излъскания златен щит на героя Персей, който обезглавява чудовището вкаменявало с поглед...

Обуздаването на собствената ни безграничност е истинският ни подвиг и пълвото ни основание за трансформация от същества на принудата в същества на вътрешната волност.