неделя, 6 март 2011 г.

Вдъхновение и страх



 Овладяване
на вътрешната безграничност



Петър ПЛАМЕНОВ


Според мита вдъхновението винаги има отношение към страха, то е надмогване трасформиране на ужасното, на нечовешкото. Вдъхновението като душевно движение сякаш е обратно на страха - освобождаване, а не приковаване, но вдъхновението е също стихийно и непроницаемо, въпреки това огледалната опозиция, скрива една дълбока нарцистична съглазуваност и зависимост.

Крилатият кон Пегас – волността и творческоското обезумяване е и дълбоката, почти атавистична жажда по космизиране. Белият хвъркат кон излита от мъртвото тяло, от черната кръв на горгона Медуза, надхитрена с магията на  огледалото-себепознанието – излъскания златен щит на героя Персей, който обезглавява чудовището вкаменявало с поглед...

Обуздаването на собствената ни безграничност е истинският ни подвиг и пълвото ни основание за трансформация от същества на принудата в същества на вътрешната волност.


Няма коментари:

Публикуване на коментар